Кане Корсо – История и Цветове

Fabius Du Clos D'Attila, Tetra, Callixtus Caelus Antiquum & Hugo Degli Elmi

Кане Корсо – История. През годините историята и традициите показват Кане Корсо в много цветове и тонове. По време на възстановяването на породата са идентифицирани 4 основни цвята, като не може да се каже, че някой е предпочитан пред друг. Кучешката мода понякога диктува външният вид на кучетата, но за щастие при Кане Корсо това не се е случило в провинцията, в която се ражда и развива породата. Основните цветове са били черен, тигров, сив и червен, като всеки от тях се среща и с тигрови окраски. Тези четири основни цвята и техните разновидности са показани в много картини и книги от миналото.

Съществуват много суеверия за цвета на козината на Кане Корсо, както и за неговата същност. В годините преди възстановяването на породата, населението на Южна Италия били много недоверчиви към непознати – в исторически план, непознатите не са им донесли нищо добро. Те ревниво пазили кучетата си, които ползвали за разплод (както и техниките си за лов и обучение) и имали собствена философия за развъждането. Те никога не продавали или заменяли кучетата си, вместо това избирали да задържат тези, които имали потенциал и да елиминират останалите.

Собствениците на прасета и кози предпочитали черното куче. Причина за това е че ясно се откроява от бялото/розово прасе. Собствениците на овце и коне също предпочитали черни или тигрови кучета по същите причини. Черните и тигрови кучета се сливали с обстановката и ги правели по-незабележими за хищниците, които дебнели добитъка.

Кучетата, които са били използвани за лов, основно били тигрови или бежови с черна маска – цветове, които лесно се сливали с растителността на Южна Италия. Тези кучета били силни и с решителен характер. В някоя райони били сравнявани с „Дого”. Флавио Бруно, основен участник във възстановяването на породи, предлага това описание на дого: „цветът на догото беше тигров или бежов на райета с огромни челюсти”. Едно суеверие е съществувало по това време – бялата лента на стопа на носа била признак за особено силни ловни инстинкти. Ловът на язовец може да се прави само през нощта, за предпочитане след 22:00ч, за да се даде достатъчно време на язовеца да напусне своята бърлога. Форментиното /пшеничният цвят/ или бежовото куче са били използвани изключително и само за лов на язовци, защото в тъмното лесно се различава от черния язовец.

Вероятно мястото, където Кане Корсо е могло да разгърне множеството си таланти е било фермата. Това е мястото където кучето наистина блясва. Всичките му способности го правят господар на това мини общество, където Кане Корсо управлява с желязна хватка и свиреп нрав. През деня бил вързан, а вечер пускан, за да пази собствеността от двукраки и четирикраки нарушители. Бил незаменим в отглеждането на прасета – когато прасето с малките се отдалечи в храстите, Кане Корсо е изпращано, за да извади майката от там, като дава възможност на фермера да прибере малките. Използван е също и при кастрация на бикове – изморявал достатъчно бика, за да може да се извърши манипулацията. След това отново бива използван, когато идвало време да се заколи вече угоеният бик. Отново Др. Бруно ни представя своя поглед: „фермерското Кане Корсо понякога е наричано „пазачът на сламата” – когато неговата задача била да пази бараката със сено, пшеница и фураж, така че „пазачът на сламата” означава куче пазач. Бараката със сеното е била важна за фермата, защото през зимата в нея намирали подслон всички животни, включително котките и кучетата. Предпочитания цвят на Кане Корсо използвано за пазене на тази барака бил форментиното /пшениченият/ , защото според старите хора този цвят означавал, че кучето е със „запалим” характер, като пшеницата.”

Когато започва възстановяването на породата, започва и общуването между различните „племена” и така се създава изобилието на цветове при Кане Корсо. Още един цитат от книгата на Флавио Бруно: „ физическите и психически характеристики на Кане Корсо са еднакви при всички видове, разликата е единствено в цвета на козината: сив с черни ивици, жълтеникавокафяв (някога е бил често срещан), чисто жълтеникавокафяв и тъмно жълтеникавокафяв, жълт, меден цвят (смесен жълт или бял с жълтеникавокафяви ивици), кафяв, пясъчно сив (черни и бели ивици), тъмно и светло сив, черно сив, тигрови окраски с прошарен фон, три тигрови цвята: черен, сив и кафяв, кафеникав смекчен до тъмен, тигров и черен. Има бели петна на гърдите, на върха на лапите и носа”

Вярвам, че да знаеш от къде идваш, значи да знаеш къде ще отидеш. Вече знаем от къде идва Кане Корсо, за това нека сега се насочим към настоящето.

Стандарт на Кане Корсо:

Цвят: черен , оловно сив , сив, тъмно сив, светло сив , светло бежов , тъмно бежов и червеникаво бежов, тигров (ивици в различни оттенъци на бежовото и сивото). При бежовите и тигровите кучета – черна или сива маска на муцуната , не бива да минава зад линията на очите. Малко бяло петно на гърдите , на върховете на пръстите и на гърба на носа са допустими

Дисквалификация : - Всички цветове , не указани в стандарта , големи бели петна;

Blaesa Caelus Antiquum

Черен цвят – черното, заедно с другите основни цветове, често присъства в тигровата окраска. Чисто черно куче, без бяло или тигрово се среща рядко. Предпочитано е да има бяло на черно или друг цвят куче, стига да е на места, описани в стандарта. Не бива да има бяло на муцуната. Черното куче трябва да има тъмни очи. Правилото при тази порода е че цветът на очите трябва да съответства на цвета на козината. Тъмна козина – по тъмни очи, светла козина – по-светли очи. Важно е да се отбележи, че Кане Корсо никога не трябва да има черна и кафява (или синя и кафява) окраска като на ротвайлер. Това се отнася освен за черния цвят, така и за тигровия.

Callixtus Caelus Antiquum

Червен/бежов цвят – всъщност светлобежовият цвят е по-често срещан от червеният. Червено/бежовото Kане Kорсо трябва да има черна маска. Маската не бива да преминава над очите – ако преминава над очите, най-вероятно има примеси с друга порода. Понякога когато кученцата са малки, маската преминава над очите, но с времето изчезва. Младите червени и бежови кучета често имат сив или черен гръб, но и това преминава с времето. Отново цветът на очите трябва да съответства на козината. Един от интересните цветове, които съществуват при Kане Kорсо, е синьо-бежов. В Италия тази окраска се нарича Форментино (жаргон, който използват за ферментирала пшеница). Това е уникален цвят и трябва да се има предвид, че при форментиното маската и носа са сини /сиви/. Не бива да се допуска Кане Корсо да има червен или виолетов нос. Цвета на очите при форментиното трябва да са светли, почти винаги бистри.

Fabius Du Clos D'Attila

Син/Сив цвят – този цвят го има в различни нюанси, варира от ясно син/сив, тъмносив до светло сив. Те също имат характерен цвят на очите, в някои случаи може да е кафяв, но като цяло очите са с кехлибарен цвят. Сините кученца обикновено имат сини очи, които потъмняват с времето. Много често се среща и тигровата окраска. Отново очите съответстват на козината, като тигровите кучета имат цвят на очите, близък до тигровите ивици.

Tetra

Тигров цвят – тигровите кучета може да имат маска, която е в цвета на най-тъмния цвят от тигровото. При тигровите кучета може да се види тигрова окраска и на муцуната. При сините или сиви тигрови кучета е обичайно да се види тигрова окраска, която достига до върха на муцуната. Този цвят в Италия е наричан „Tigrato”, защото цветовете на ивиците често напомнят на окраската на голямата котка. Казват, че няма два тигъра с еднакви ивици, така че вероятно това може да се каже и за Кане Корсо.

Да обърнем внимание и на типа козина, освен на цвета й. В стандарта се казва: козина – къса, блестяща, много гъста с рехав под косъм. Кане Корсо не бива да има къс косъм като боксера. Козината на Кане Корсо е по-дълга от тази на боксера, в студени райони става и по-гъста, за да предпази кучето от студа. Може да има леки ресни изпод опашката до скакателните стави. В едно итервю Др Паоло Бребер (Paolo Breber) описва козината на Кане Корсо: „ Това, което намерих за интересно беше козината, тази къса, но не много къса козина с много гъст косъм, почти като четина. Кучето има дебел подкосъм през зимата. Това очевидно е адаптация за живот навън. Козината на Кане Корсо не е фина и кадифена като на Боксер или Доберман”. Старото поколение описва козината на Кане Корсо като „козина на крава” или „козина, твърда като тел”. Козината не е мека при допир. При сините кучета има тенденция козината да е по-гъста.

В заключение: имаме Кане Корсо, което е оцеляло във вътрешността на Италия. Кане Корсо е уникално с това, че красотата му се изразява в толкова много тонове и цветове. Породата не е ограничена в една окраска или няколко цвята. Истинската красота обаче е ,че в неговите разновидности, Кане Корсо е в помощ на човека. Красотата на Кане Корсо се крие не само в козината, но и в характера и потенциала на това невероятно куче.

Caelus Antiquum