Интервю с Вито Индивери (Vito Indiveri)

Преди интервюто да го представим с две думи.

Всеки признава заслугата на Вито Индивери за това, че е бил сред първите, които събират заедно „остатъкът” от Кане Корсо, което е било в Юга. Неговият труд е дълъг и уморителен, но той бил улеснен от работата си като пътуващ търговец. Той намира няколко екземпляра, останали от породата, след което неговата страст към кучетата, заедно с детските му спомени, свършват останалата част от работата. Така Индивери, без да подозира или да планира (поне не в началото), си осигурява място в историята на кучетата, като започва възстановяването на една почти изчезнала порода. Неговото проучване, започнало в началото от любопитство или от желанието да притежава кучетата на предците си, в последствие се е превърнало в не свършващ източник на данни, които изиграват важна роля в изброяването на последните останали Корси и последващият им анализ.

Аз лично съм бил свидетел на неговото трудолюбие да информира за тази забравена порода, включително и на събраната от него информация, доказателства, документи и снимки. Много материали са минали през мен; материали, които Вито е подготвял и давал на този или онзи съдия, този или онзи учен, така че на всички, включително и на ENCI, да стане ясен факта, че Кане Корсо още съществува. Така че искам да стане ясно, че трябва да почитаме хората, които са написали първата глава на модерната история на тази порода и Вито Индивери има място там и ние, хората от Юга, дължим на него опазването и експлоатацията на няколко важни развъдници.

Но нека чуем собствените му думи, за тази единствена по рода си история.

- Кога тази красива история започна?

Започна преди 20год. когато работих като пътуващ търговец.

- От къде дойде интересът Ви към тази порода?

Аз съм от семейство на каруцари, които винаги са имали померани и Корси.

- Защо?

По онова време, корсите на предците ми са били кучета пазачи: използвани са да пазят оборите и конете. Хората от моето семейство били каруцари и търговци на коне, но тези професии изчезнали с развитието на селскостопанските машини и Кане Корсо изчезнало с тях. Първият път, когато аз ги преоткрих, беше във ферма, собственост на Микеле Падула в Априсена (Apricena), през 1977 или1978год – в този момент те рязаха ушите на малките кученца по „суров начин”(без упойка). Разпознах кучетата и бях изненадан – това наистина бяха кучетата на прародителите ми. В началото не мислих, че това е важно. Междувременно моята работа ме отведе на различни места. Пътувах много. Посетих различни мандри и ферми. Заради работата ми на пътуващ търговец,никога не минавах през градовете, а винаги пътувах през селата, през най-отдалечените райони – през цяла Puglia, Molise, Calabria, Lucania, презцяла Sicily, Umbria, и Abruzzo. По време на работата ми започнах да осъзнавам, че много от клиентите ми имат Кане Корсо. Помня Calderoni, Cilla,много други в S. Paolo, Apricena, Ordona, Cerignola, Orta Nova, Foggia, Lucera,S. Severo, Manfredonia, Monte S. Angelo, Peschici, S. Giovanni Rotondo, и SannicandroGarganico.

- Всички в района на Фоджа?

Голяма част да.

- И във вътрешността на Бари?

Не много: няколко в Andria, Corato, и Ruvo

-И в други провинции?

Намерих едно при Месане в Саленто, но те бяха стари кучета.

- И в Базиликата?

Намерих няколко в Pietragalla, Celenza, Genzano.Също така попаднах на няколко в Campania при Colle Sannita, San Marco diCavoti, Fogliano, Castelvetro, S. Bartolomeo, и Ginestra.

- Винаги ли намира тези кучета в ръцете на селяните?

Да

- И за какво са ги използвали?

Карали ги да работят. Имаше един селянин в S.Giovanni Rotondo – Джузепе Русо, който ми даде една кучка, за да развъждам –казваше се Сара. Той я използвал, за да наблюдава овцете му. Хората в Сила ги използвали като стадни кучета, за да връщат овцете обратно в стадото, но също така и за лов на язовци. В Abruzzo ги използвали и за лов на глигани.

- Според Вас, използвано ли е кучето за лов в определени райони или употребата му за тази цел е била навсякъде?

Навсякъде– аз направих проучвания в Calabria,Galato, Serra san Bruno, Mileto и във всички тези райони ги използвали за лов на язовци и глигани, с изключение на Calabria – там нямах късмет,защото кучетата бяха в ужасно състояние.

- Опишете морфологията на кучетата, които сте видели по онова време.

Не беше лесно да намеря някаква еднаквост в кучетата, защото всеки селянин е правил кучето си така, както му е удобно да бъде. Първото нещо, което забелязах е че Кане Корсо не понася студа, в равнините кучетата били с къса козина, но във вътрешността на страната (като в S.Paolo Cividale), кучетата имали малко по-гъст косъм, вероятно защото това били по-студени райони. Така че това било друго нещо, към което те се стремили при развъждане – всички животни, които живеели навън в студените райони, дори конете, имали повече козина зимата – нормално е.

Всички те имали мощна мускулатура и невероятна подвижност; били изключително опитни в работата си на кучета пазачи, стадни кучета и т.н. Нямали са бръчки, увиснали гуши или гънки; винаги били бързи и много пъргави.

- Кажете нещо за рязането на ушите.

Това винаги се е правело, защото, както селяните биха казали, когато кучето е отвързано през нощта да пази, имало шанс да налети на бездомни кучета или вълци, за това по-добре за тях било да са с отрязани уши.

- Но вие забелязахте ли тази практика във всички райони, независимо дали е S. Paolo or Mileto?

Рязали са ушите във всички райони – с ножици, след това посипвали с малко прах и зехтин. Това е бил начинът.

- Смятате ли, че селяните са имали точни критерии за избор на Кане Корсо?

Преди всичко, Кане Корсо никога не се е продавало по онова време. Съществувала е огромна завист между фамилиите, които ги отглеждали и много пъти, когато се роди кучилото, оставяли живи само кученцата, които щели да им бъдат от полза, а останалите ги елиминирали. Фамилиите заплождали кучета, които им принадлежали, въпреки че имало последствия от тези им действия. Проследих кръвните линии през семействата и през регионите – регионите и семействата бяха различни.

- Искате да кажете, че куче, което идва от определен район,няма нищо общо с куче от друг район?.

Да, всяка фамилия разплождала между братя, сестри, бащи, майки, чичовци,лели и т.н.

- А това близко родство не е ли създавало проблеми?

Лично селяните са ми казвали, че понякога по време на панаири разменяли кученца и така внасяли свежа кръв. Дори изтъргували парче кашкавал (сирене) или чувал брашно за кученце.

Също така открих, че когато започвa изкарването на лятна паша на Абрузе, те разменяли Марема за Корси. Открих много потвърждения на това в хода на моето проучване, през целия път до Кампо ди Гиове в Амбрузо,защото се опитвах да възстановя кръвната линия, принадлежаща на семейство Падула – те са първите, които открих и те ми показаха новородени кученца.

- Значи селяните следвали някакви принципи в развъждането?

Интересувало ги работата; селяните не избирали кучета заради зъбите; но имало някои, които използвали Кане Корсо за лов, като Алфонсо Комер и след като използвали Корси да задържа дивеч, те винаги се стремели да имат куче с къса муцуна и мощни челюсти, за да имат по-добра захапка (да задържат по-добре). Също така, месарите, които използвали Корси да наглежда прасетата и говедата, които трябвало да се кастрират.

В следствие на това е нормално кучето да има леко конвергентни кранио-челюстни оси; предразположени са да имат леко стърчащи зъби, което е нормално; нормално е и е естествено.

- Убедени ли сте, че можем да изключим теорията, че други породи с тези морфологични характеристики, са кръстосвани с Корсо?

Мога да кажа, че за тези 20 години работа, никога не съм виждал боксер, ротвайлер, булмастиф или мастиф, вързан някъде в провинцията. Никога не съм виждал тези кучета там, където е имало Корси.

По онова време, конкретните кучета, които били в ръцете на хора, които никога не харчили и лира за кучета, имали само по едно кучило в годината, за да обновят „кучешкия парк”; да го кажем така – тези хора, дори не знаели какво е боксер. Внасянето на чужда кръв, ако имало въобще такова нещо, било в„горещите” места – това са места, където имало боеве, защото тези хора се опитвали да имат жестоки кучета.

- Как избрахте Вашите кучета, които използвате за разплод?

Когато започнах моето проучване, се опитах да се върна към генеологията .Когато някой ми кажеше нещо за някое Корсо, аз ги питах чие поколение е това куче. Така че аз винаги съм установявал произхода. Също така, когато има Корсо с примески от друга порода, това може да се види: куче с леко конвергентни оси,леко изпъкнала челюст, паралелно, не може да бъде изобретено, то е това, което е. И ако някой се опитва да каже, че породата е била наново изобретена, а не възстановена, ще сгреши, защото аз съм ходил от къща на къща и ние сме правили нашите селекции паралелно, особено в Пулия, и винаги в сътрудничество със SACC; те работиха с кучетата, взети от Пулия, на север, а аз развъждах нашите кучета от Кампана. Упоритата работа и усилията ни, които ние – другите развъдчици от Пулия и аз, полагаме и днес, са базирани на кръвни линии от Пулия, с ясната цел да дадем шанс на тази порода да оцелее.

- Можете ли да кажете, че днешното корсо, което виждаме, е пряк наследник на кучетата, които са били собственост на селяните?

Все още имам няколко кучета, които са от поколението на тези кучета!

- Можете ли да кажете с известна доза точност, че ведин или друг момент, особено в бума на развитие на породата, не се е намерил някой, който да се е опитал да бъде умен и да е смесил корсо с друга порода?

Това се е случило, защото Кане Корсо е добило бърза популярност и е имало хора, които вместо да изберат да селектират правилно, са се интересували само от печалбата.

- Тази практика още ли съществува или е престанала след създаването на правила и стандарт?

Това по някакъв начин е спряно сега, защото за щастие, породата е призната и тези спекуланти малко или много са извън картината вече. Появиха се първите официални съдии, истината излезе наяве и съдиите съдиха на база на стандарта, на база на това каква породата е била и е сега. Така спекулантите изчезнаха и дори забелязвам повече еднородност на изложбите; нещата стават все по-добре.

- Какво искате да кажете с това „съдиите съдиха кучето каквото е било и каквото е сега”; че днешното корсо, част от подобренията са го направили по-атрактивно,но не се е променило и е същото като това, което селяните са притежавали в миналото?

Като цяло това е морфологията: кучето днес представя себе си по-добре:грижите за него за повече, по-правилни, по-добре възпитано е, здраво и добре хранено е, козината е по-блестяща и има по-привлекателен вид, вече не е куче,което е държано на верига и което е хранено само с хляб и трици; днес кучето е добре хранено и има забележими разлики, но типът е същият.

- Значи ние сме възстановили Кане Корсо, а не сме създали друго куче!

Кучето е било възстановено в прекия смисъл на думата, въпреки че има хора, които забравят, че е имало време, когато Корсо е било на ръба на изчезването. Искам да ви кажа, че тази порода е била възстановена точно навреме, още няколко години щяха да са достатъчни да изчезне завинаги. От моята гледна точка на собствения ми опит това стана възможно, защото бях много отдаден на това и тази задача беше много трудна – да търся кучета по фермите;аз осъществих връзка между кучка, собственост на една ферма, с кучето на друг човек и от това кучило, за всички мои усилия, които вложих, получих 2 кученца, с които продължих селекцията. От една ферма на друга, аз свърших тази работа във всички райони. Трябваше да заплодя някои женски кучета с мъжки, които бяха вече на 12 или 13год и дори се е налагало да им помагам, като държа женските.

- Ясно.Значи стигнахме до момента, в който базирайки се на това, което е било открито от Морсиани, Периконе и от всички останали, които са били делегирани като наблюдатели, стандартът е бил написан(нарисуван). Вярвате ли, че има нещо в този стандарт, което да не отразява Корсо от миналото или предпочитате да мислите, че този стандарт е отличен инструмент за развъдчиците. Как ще го тълкувате вие?

Искам да кажа, че стандартът е съставен въз основа на кучета Pugliese,които дойдоха от Пулия, кучета, чиито кръвни линии са Pugliese, след което Морсиани състави стандарта на тези кучета. Той непрекъснато измерваше, защото той искаше потвърждения. Мерки са взимани в Bari, Campobasso,Ostuni, и Foggia. Морсиани отново направи измервания на около 70 други кучета; от тези кучета той взе под внимание най-правилните спрямо кучетата които са съществували тогава и тези кучета са взети под внимание, защото са гледани добре от селяни, които всъщност ги е било грижа за кучетата; спомнете си за Bruno di S. Paolo, кучето на Comer, куче, което би било показателно дори и днес.

Искам да кажа, че стандартът не е базиран на едно куче; много кучета са били преглеждани и измервани от добри съдии: Perricone, Vandoni, Morsiani, и т.н. Особено ясно си спомням последният път, когато Морсиани дойде на собствени разноски, за да измери кучетата, които наскоро бях открил; те бяха от Colle Sannita и принадлежаха на Jacobacci Giovanni – техник,който имаше изключително образцова (типична) кучка, необикновено красива и след като Морсиани я премери (в този случай той беше заедно с Casolino, Gandolfi, и Malavasi), тя беше снимана, след което брошура със стандарта беше преведена на 4 езика и беше раздадена на съдии от FCI по повод панаира във Верона през 1990год; снимката на тази кучка беше на брошурата. Друга случка от 1988г – Периконе взе мерките на моето куче Плуд, което беше в основата на моята кръвна линия. Той беше много заинтересован от кучето, след което ми каза „придържай се към него, той е модел”. Плуд напълно отговаряше на стандарта и дори съдия като Морсиани написа за него „образцово куче от породата”.

- Значи може да се каже, че ако вземем куче, което е било отглеждано навремето в провинцията, напълно ще отговаря на стандарта, такъв какъвто е днес?

Да. Но в онези дни Плуд не беше единственото селско куче, имаше много от тях.

- Смятате ли, че днес развъдчиците, с които сте говорили, действат благоприятно на породата според стандарта?

Всички те са благоприятни, защото те също продължават работата, която ние с Малаваси започнахме.

- Говорите за развъдчиците като цяло, не само за тези от Южна Италия?

Трябва да разберете, че развъдчиците в Пулия са тези, които дават материала на всички останали и развъждането в Пулия би издържало навсякъде. Резултатите говорят сами за себе си и те не са плод на модернизация, а на селекция, работа и страст.

- Какво имате предвид, когато говорите за селекция?

Когато говоря за селекция, винаги имам предвид опазване, защото аз никога не съм смесвал Кане Корсо с други кучета, винаги съм използвал кучета от фермите. Аз развъждам кучета от едни и същи семейства, за да засиля кръвната линия; след това избирам най-добрите кученца и продължавам нататък. Използвам една кучка най-много един или два пъти, след което продължавам с нейното поколение, за да създам родословие, което да запомня, нещо като лично родословие, винаги с една и съща цел – да поддържам кучето, такова, каквото е било. Ако кучето днес изглежда различно, то е защото е гледано по-добре и за него се полагат по-добри грижи.

- Но може ли да се говори за чистота на породата,което са били отглеждани без правила за това?

Мога да кажа, че 80% от семействата, които са имали тези кучета са ги пазили. И дори някое семейство да е изгубило тяхно мъжко или женско куче и нещата да са започнали да се променят, има много фамилии, които са имали чистокръвни кучета, развъждани по техен начин; например, никой не е помислял да заплоди жълтеникавокафяво куче с черно.

- Мислите ли, че днешното Корсо е същото като вчерашното?

Днешното Корсо е нищо повече от куче, което носи в себе си неговите предци, дядовци, баби, майки, бащи, както е било и вчерашното Корсо. Днешните кучета са наследници на вчерашните, ние не сме смесвали с други породи. Всъщност сложността на нашата задача идва от това, че сме искали да разплождаме едни и същи кръвни линии, би било много по-лесно да използваме друга кръв.

- Какво имате предвид под използване на друга кръв?

Имам предвид използване на кучета от други породи, но ние никога не сме го правили, защото искахме да запазим породата такава, каквато е. С използването на чужда кръв щяхме да произведем куче много по-бързо, но вместо това ние разчитахме на останалите запаси и продължихме да работим, защото това куче трябва да бъде запазено. Аз все още развъждам кучета, които са директни потомци на селските кучета. Мога да назова Griso delMurgese, David del Dyrium, Rasputin del Dyrium – всички те са преки наследници на селското куче Плуд, Бруно Младши – наследник на Bruno от S. Paolo Cividale

- Различна ли е височината на днешното корсо от селските кучета?

Височината е еднаква и е същата, описана в стандарта.

- А кранио-челюстните кости?

Още веднъж ще ви кажа, че единствените разлики са естетически, с оглед на това, че днешното куче се гледа по-добре, докато предците му са яли само хляб и вода. Кучето е било същото, костите винаги са били леко конвергентни. Искам да кажа нещо много важно – ако стандартът не беше правилен, щях да се изправя срещу всичко и всички. Честно, аз лично прегледах всички кучета, едно по едно,от къща на къща, от ферма на ферма, аз отидох и преглеждах и устите им – бях заинтригуван в разбирането на зъбите на кучето, защо бяха поставени така и това е описано в днешния стандарт. И аз мога да посоча всички кучета и техните собственици. Предизвиквам всички да ми кажат, че е имало Боксери, Булмастифи, Добермани и т.н. в Пулия през 70-те години; никога не съм виждал такива, поне не и в провинцията. Представете си, бил съм на места, където никога не бихте предположили, че живеят хора; минавал съм покрай фамилии в места, за които бихте ми казали „...но Вито, ти тръгваш по този път, но сигурен ли си, че там могат да живеят хора?”. Да, хора живяха по тези места, истински хора, които все още живеят с коне в спалнята си.

- Трябвали да се оспорва стандарта?

Абсолютно НЕ!

ИНТЕРВЮТО ПРИКЛЮЧВА ТУК,НО ИНДИВЕРИ ЗАПОЧВА СПОНТАННО ДА ГОВОРИ

Когато аз започнах, нито един селянин не даваше куче просто така, защото имаха малко останали кучета. Аз обещах на всички от Луцера до Волтурино, че ще взема кучка, ще я заплодя с мъжкар, ще изчакам да се родят кученцата, ще отида до фермата, за да ги обезпаразитя, за да взема тези 2 кученца. Това беше работата,която извършвах през първите 5 или 6 години – подготвих всички кучки, след това взех две мъжки кучета – едното от Керигнола и едно от Луцера, собственост на Роко Коко, след това заплодих женските и върнах мъжките обратно в провинцията. За всеки случай имах приготвени няколко женски, истински родоначалници на моята кръвна линия, едно куче, в което вярвах и което можеше да ми гарантира повече кученца, и така, за мой късмет се случи да бъда в Манфредония заедно със семейство Леоне. Там беше тази жълтеникавокафява кучка на име Елса, собственост на Антонио Леоне, внук на Умберто, който я беше заплодил с мъжки на име Бруно, собственост на Пинуцио Палумб. Родиха се 4 кученца, включително и Плуд, кучето, което в последствие стана основател на моята кръвна линия. Често посещавах Тонио (Антонио Леоне) опитвайки се да взема това кученце, но нямаше начин да ми го даде. И така един ден, един от братята на Антонио влязъл във фермата, собственост на братовчед на Умберто Леоне, а именно на Филипе Леоне, за да вземе мляко и минал през кучето на Филипо Леоне. Филипо отишъл при бащата на Антонио и му казал „трябва да ми дадеш друго куче или с приятелството ни е свършено”. Един ден, точно в правилния момент, аз отидох във фермата на Филипо и видях, че кучето на Филипо е убито е че Антонио дава Плуд на Филипо. Минаха 8 месеца и кученцето порасна. Аз ходих да го виждам, но не можах да го взема, те не искаха да ми го дадат. Тогава Филипо реши да се отърве от кравите, да напусне провинцията и да се премести в града. Случи се да бъда наоколо по това време и казах „Филипо, дай кучето на мен”. Гледах в кучето и казах „това е точното куче, трябва да направя заплод с него, приготвил съм няколко женски и искам да ги заплодя всички с това куче”. Дадох на Филипо покривало за легло и чаршаф, а той ми даде кучето. Това куче не ми даваше да го доближа, беше само на 8 месеца, но вече беше с типичен за Кане Корсо характер. Качих го в колата си и го докарах вкъщи. То стана мой приятел, влюби се в мен, беше с уникален характер и интелект, вярвах на това куче, защото беше наследник на кучетата на Умберто Леоне. Сега ще обясня.

Много неща са разказвани в Манфредония за куче, което Умберто е притежавал през 70те години, това куче е било със същия цвят като Плуд и се е казвало Сатурно. Сатурно е заплодил кучка, която ражда Леоне (куче), което ебило тигрово мъжко с бели ивици. Леоне е даден на семейство Пренсипи от Манфредония. След това те заплодили една от сестрите на Плуд с този мъжкар(Леоне) и задържали две женски – Лиана и Луана, които аз използвах за моята селекция. Леоне идва от кучило, произведено от Сатурно. По-късно, той е заплодил кучка и произвежда Елса – майката на основателя на моята кръвна линия (Плуд) и Сатурно II (тигров), който е баща на кучето Роки, което Умберто притежава днес, неговия директен наследник.

Когато пътувах из страната, аз използвах мозъка си, когато посещавах хора, които имат кучета, аз ги разпитвах за най-скорошните им поколения и питах къде може да са кучетата сега. Бях много привързан към кръвната линия на Сатурно I, черно куче, за което старите хора ми разказваха, че е било много интересно куче. И един ден попитах Умберто къде е последното поколение на Сатурно I. Той ми каза че е дал женска на един собственик на газ-станция(Ciociola) и че е дал женско и мъжко куче за стадни в С. Джовани Ротондо. Не можехме да използваме женската, защото тя не произведе поколение, в С. Джовани Ротондо мъжкият беше умрял, а женската е предадена на друг селянин – Джузепе Руссо. Джузепе Руссо ми даде женската, но тя вече беше на възраст, за това я използвах 2 пъти и дадох на Джузепе друга млада кучка. Казвам ви това, не по друга причина, а за да ви кажа, че моята теория за това време беше вярна,защото Умберто беше един от тези хора, които не произвеждаха Кане Корсо, за да продават, а поради негови собствени причини и никога не са давали кучета на някой, а семейство Леоне разменяли своята кръв само между тях. Те имаха родствени кучета, за това си казах „ след като това куче има много родственици в него, когато заплодя кучка, която аз селектирам с него, родствените връзки ще доминират и така ще мога да пресъздам типа по-бързо”. И всъщност тези неща се доказаха днес.

Така че искам да ви кажа това „ безмислено е да има хора, които да говорят измислици за едно нещо или друго - кучетата, които ние имаме днес,всички са поколения на тези кучета” и ние не сме се отдалечили от тях. Аз все още имам директни поколения на тези кучета: David, Griso, Rasputin. Но тези хора продължават. Елате тук, вижте и осъзнайте какво става, дайте вашите доказателства”

- Това, което се опитвате да кажете е „ Аз прекарах един цял живот да търся къде са кучетата, да видя какви са, да ги взимам от тук и там и вие идвате и казвате „не е това, ами е друго”. Не ви ли натъжава,когато някой каже, че никой не е правил проучвания в провинцията?

Всичко е правилно! Аз направих проучване повече, отколкото е било необходимо. Аз направих проучването!

Коментарът на Морсиани за Плуд:

Куче с големи размери, добри, здрави кости, добър косъм, типична глава,лека конвергенция, добра връзка череп-муцуна, добре оформени, леко бистри очи,правилен скелет, кости с форма на медиална бразда, мощна муцуна, добре развити челюсти без преувеличение, отличен тип, леко издадена челюст, здрав врат с добре оформена челюст.

(Antonio Morsiani)

Pictures: Vito Indiveri

Caelus Antiquum