Поведенчески проблеми

    Има няколко поведенчески проблеми, които се проявяват при кучета от породата Кане Корсо (както и при други породи). Запомнете, че за да избегнете тези проблеми, най-добре е да вземете кученцето си от развъдчик с добра репутация и правилно да го социализирате в ранна възраст. Не позволявайте малкото куче да прави неща, които не искате то да прави когато порасне. Запомнете – по-лесно е да не му позволите да направи нещо, отколкото да го накарате да се откаже от нещо обичайно за него, превърнало се в навик.

    Tetra & Callixtus Caelus Antiquum

    Отделете време да прочетете материалите за социализация и обучение, за да знаете как правилно да тренирате кучето си. При колебание, винаги се консултирайте с опитен треньор ако имате проблеми с него.

    Доминантност и агресия

    Кучетата по природа са на глутници. Важно е да запомните, че желанието да доминира при кучетата се проявява в ранна възраст, когато още не могат да се наранят едно друго. Когато заведете кученцето си вкъщи е важно вие да поемете командването и контрола върху него, в противен случай то ще го направи. Желание да доминира и агресивното поведение при кученцета може да се прояви най-рано на възраст от 4 седмици. Това поведение се среща и при други породи. Кучето може да се държи така когато се опитвате да коригирате лошо поведение или когато то иска нещо (внимание, играчка, храна и т.н.). В много случаи хората намират това поведение за забавно и съзнателно или несъзнателно го окуражават. Най-добрият начин да установите лидерство над вашето куче е като го обучавате на общо послушание. Обучението учи кучето (както и собственика) как да реагира в дадени ситуации и да приема неща, които са неприемливи. Често срещано е погрешното схващане, че чрез кастрацията ще се тушира всяка форма на агресия при кучето. Кастрацията в ранна възраст ще има въздействие само върху агресията, свързана с хормоните – като териториална агресия; няма да има никакво въздействие върхо желанието му да доминира.

    Firdaliso, Felisa & Glory Girl Caelus Antiquum

    Хапане по време на игра/ Агресия

    Агресията по време на игра обикновено се проявява при кучета, с доминантни характери. Този вид агресия може да е опасна. В природата то ще бъде научено да не хапе силно от своята майка и/или от останалите членове на глутницата. Агресивното му поведение няма да бъде толерирано и то ще бъде „поставено на мястото си” незабавно. Много хора позволяват на кученцата си да ги хапят силно и да си играят грубо с тях, без да осъзнават, че по този начин насърчават лошото им поведение и си гарантират проблеми занапред. Често това поведение се показва умишлено от собствениците, предизвиква смях у тях и го толелират. С порастването на кученцето това поведение става все по-опасно. Важно е хората да запомнят, че кученцето ще има големи размери, когато стане на 6 месеца – едно е когато едно малко 15 килограмово пале хапе и си играе, съвсем друго е когато 50-60 кг куче има това поведение, особено около малки деца. Много хора са в заблудата ,че позволявайки на кученецето си да проявява агресия, то ще може да се защитава по-добре като порасне. Всъщност не е така – единственото, което ще постигнете е вашето куче да бъде опасно за други хора, деца и животни. Грубата игра и хапенето по време на игра могат да доведат до сериозни наранявания. Ако не научите кучето си, че хапенето по време на игра е лошо нещо, то лесно може да нарани дете или друг човек, докато се опитва да си играе с него. Резултатът от поощрение на такова поведение най-често води до изхвърляне на кучето от собствениците или по-лошо – до евтаназия.Най-доброто време за обучение на кученцето е от 4та до 16та седмица, като през това време не очаквайте да реагира като възрастно куче – обучавайте го и го третирайте като пале. Ако кученцето показва такъв тип поведение, командата „не хапи” би трябвало да е достатъчна. Ако то не възприеме от командата, веднага хванете кученцето за кожата на врата и го разтръскайте леко, докато давате команда „не хапи”. Друг успешен метод е да викнете силно „ох” в момента, в който кученцето ви ухапе. Обикновено кученцето се стряска и спира това, което прави. Най-добрият начин да избегнете тези проблеми е да се запишете с кученцето на курс за общо послушание при добър треньор, възможно в най-ранна възраст на кученцето.

    Eleanor & Euphoria Caelus Antiquum with Tetra

    Агресия

    Кане Корсо изисква постоянна социализация. Те са доминантна порода и като такава, агресията към куче от същия пол (обикновено между мъжки кучета) е налице, независимо от нивото на социализация. Има няколко причини, които обясняват агресията на кучетата едно към друго. Куче, което не е социализирано като малко (т.е. не е оставяно да общува с кучета от двата пола, както на негова, така и на чужда територия) може да израстне, чувствайки се застрашено от други кучета. Те никога не са били научени как да се държат около други животни и това е ситуация, в която не знаят как да реагират. Някои кучета проявяват агресия, когато защитават територията си. Ако кучето е вързано или задържано (например в клетка) може да реагира агресивно, защото се чувства притиснато в ъгъла, попаднало в капан, неможещо да се защити. Някои кучета са агресивни към други, защото в миналото са били нападнати от куче и сега се чувстват застрашени от всички кучета. Агресията може да бъде научена и дори наследена от един или от двама от родителите си. Важно е вие съзнателно или несъзнателно да НЕ подтиквате кучето си към агресивно поведение. Ако то се държи агресивно към други животни, не предприемайте физически действия да го спирате – така то ще усети вашето безпокойство и ще реагира по-агресивно. Награждаването при проява на такова поведение, няма да направи кучето ви по-дбър пазач – напротив, ще го направи по-злобно.

    Ако кучето ви проявява агресия, ето няколко начина да си помогнете в тази ситуация:
    - Водете го често на разходки, където то ще бъде около други кучета.
    - Не спирайте кучето си, когато проявява любопитство към друго куче, освен ако не сте сигурни, че ще прояви агресия към него.
    - Дръжте се и звучете щастливо (спокойно), когато се приближавате към друго куче – така вашето куче ще усети, че вие се чувствате удобно в тази ситуация.
    - Винаги награждавайте кучето си, когато има добро поведение – например когато не ръмжи, не се превъзбужда и не се дърпа на каишката, когато наближава друго куче

    Отново, най-добрият начин да се справите с агресивното поведение е да започнете с обучението му и социализацията в ранна възраст. Много по-лесно е да упражните контрол над ситуация, когато кучето е малко, особено при тази порода, тъй като те порастват бързо. Работете с треньора си върху команди като седни/стой и легни/стой, за да сте сигурни, че във всяка ситуация, ще имате пълен контрол върху кучето си. Ако не социализирате вашето Кане Корсо като малко, може би никога няма да успеете да го накарате да играе с други кучета, но може да го приучите да приема присъствието им и да бъде спокойно до вас (при команда седни/стой и/или стой).

    Агресията може да бъде наследствена. За да избегнете това, намерете време да посетите развъдника и да се срещнете с родителите на кучето, което мислите да купите. Това ще ви даде възможност да разберете какъв ще е характера на кученцето и ще можете да обсъдите с развъдчика неговата програма за социализация и да получите ценни съвети за отглеждане на кученцето. Ако по някаква причина ви се откаже достъп до майката и/или бащата на вашето кученце, не купувайте от този развъдник. Извинения като „те са собственост на развъдника” не са валидни. Ако развъдчика не намира време да работи със своите кучета, то това не е човек, от който да си закупите кученце.

    Tetra & Domina Caelus Antiquum

    Срамежливо и/или страхливо поведение

    Срамежливостта е често срещана при Кане Корсо. До голяма степен това може да се дължи на липсата на социализация, но отново е важно да се разбере, може да бъде наследствена черта от единия или двамата родители. Някои от признаците на срамежливо и страхливо поведение са бързата реакция при силни шумове, паника при разходка, при минаване на кола или при приближаването на непознат. Страхливото куче може да се крие, скимти, тича и уринира при посочените ситуации. Страхливостта сама по себе си не е проблем – проблем е когато кучето рагира със страх при ситуации и този страх премине към агресивно ръмжене и дори хапане. Агресията, породена от страх е една от най-опасните при кучетата, защото може никога да не разберете какво ще го изплаши – може да е изпускане на предмет, който издава силен шум – това може да накара кучето да изпита нужда да се защити.

    Не всички кучета, които са страхливи, са и агресивни. Страхът и срамежливостта обикновено са в резултат на липса на социализация. За това социализацията трябва да започне от раждането на кученцето и да продължи през целия му живот. Може и да е в резултат на това, че винаги е било държано в клетка, отделно от останалите кучета и хора или защото живее в тиха и защитена среда и няма контакт с други животни извън тази среда. Страхливото куче може да се възстанови, но за това е нужно много време и търпение.

    Има няколко неща, които да направите, за да помогнете на кучето си да превъзмогне страха. Важно е да не обръщате внимание на кученцето, когато то скимти, лае или се крие, когато непознати хора идват във вашия дом. Игнорирайте поведението му, не се опитвайте нарочно да го поставяте в ситуации, в които не се чувства комфортно. Винаги го награждавайте, когато показва сигурност и кураж. Ако кучето ви се държи страхливо в дадени ситуации, важно е вие да се държите щастливо и да говорите на кучето си с оптимистичен тон, така сякаш всичко е наред. Ако кучето усети, че вие се чувствате удобно в дадена ситуация, много вероятно е то също да се отпусне. Винаги оставяйте кучето си да се приближи към някой непознат, вместо той да се приближи към кучето ви. Когато се доближи до другия човек, насърчете го да погали кучето по врата или гърдите, НЕ по главата. Също така може да носите лакомства, които да давате на хората, така, че когато кучето ви се доближи до тях, те да го наградят. Никога физически или вербално не порицавайте кучето си за страхливото поведение – така само ще влошите нещата.

    Дъвчене и разрушително поведение

    Има много различни причини за разрушителни действия и дъвчене. Кученцата обикновено изпитват нужда да дъвчат, когато сменят млечните си зъби, което е межди третия и шестия месец. Трябва да внимавате много и да наблюдавате дали кученцето дъвче подходящи за него играчки, кокали и т.н. Ако не може да наблюдавате кучето си през цялото време дали дъвче мебели, дрехи и т.н., ограничете го в място, където няма да има достъп до всичко – например клетка или стая, в която има само негови играчки и то няма да може да стигне нещо, опасно за него. От вас зависи да научите кучето си кое може и кое не може да се дъвче. Добре е да държите играчките на кучето си в един ъгъл или в кутия. Командата „пусни” е много полезна и може да започнете с нея от ранна възраст. С много похвали и награди, би трябвало кучето да я възприеме бързо. Кажете на кучето си „пусни” докато то държи в устата си нещо неподходящо – в началото може да се наложи внимателно да отворите устата на кучето и в същия момент давайте команда „пусни”. След като кучето изпусне предмета, дайте му награда, казвайки „браво”.

    По-възрастни кучета обикновено дъвчат от скука или по време на стресиращи ситуации. Никога не изолирайте кучето си и не го наказвайте физически, за това, че дъвчи. Това ще увеличи стреса в кучето ви и ще доведе до разрушителни действия. Купете му големи играчки, кожени кокали, найлонови въжете, играчки, пълни с лакомства. Когато видите, че кучето дъвчи нещо, което не трябва, дайте му команда „пусни”, заведете го до мястото, където са неговите играчки и му дайте една от тях. Скоро кучето ще научи, че има неща, които са „позволени” за дъвчене. Никога не давайте на кучето си стари чорапи, обувки, ризи,стари маратонки или неща, които биха го объркали. Запомнете, че кучето няма да направи разлика между старите ви чорапи и новите, които са на земята.

    Докато се убедите, че кучето ви е разбрало кое може да се дъвчи и кое не, вие или трябва да го изолирате в голяма клетка или в отделна стая с играчките, позволени за дъвчене. С правилни упражнения, тренировки и добър запас от играчки, вие ще успеете да се преборите с разрушителните действия и дъвчене на вашите вещи.

    Прекалено лаене

    Лаенето е начина на кучетата да говорят. Някои кучета, като хората, ще говорят повече от други. Има разлика между нормалното лаене и прекаленото. Кане Корсо, което лае, защото е чуло шум, защото е развълнувано, че вижда хора през прозореца не лае прекалено, а нормално се опитва да комуникира с вас.

    Кане Корсо, което е отделено от семейството си за дълъг период от време, няма да приеме това. Някои може да лаят за да привлекат внимание, защото са самотни и/или отекчени. Никога физически не наказвайте кучето си понеже лае. Вие трябва да затвърдите позицията си на лидер като обучавате своето Кане Корсо. Може да работите върху команда „не лай”. Ако вашето Кане Корсо лае прекалено много, когато не може да го коригирате (например когато не сте си вкъщи) , това може да е защото е отекчено или уплашено. Опитвайте се да извеждате кучето си на дълга разходка преди да излезнете, за да може да се умори и да не се отекчи толкова бързо. Също така му оставяйте играчки за дъвчене, за да може да се забавлява, докато ви няма.

    Callixtus Caelus Antiquum & Fabius Du Clos D'Attila

    Страх от раздяла (със собственика)

    Кане Корсо е много зависима порода – те осъществяват силна връзка със собствениците си и изпитват нужда да са постоянно до тях. Това поведение за някои е много мило и те се радват, че кучето им изпитва нужда да е постоянно до тях, но трябва да внимавате с това, за да не започне кучето да проявява страх от раздяла. Страхът от раздяла често се изразява в лаене, разрушителни действия, дъвчене и унищожаване на вещите ви, докато то е само. В такива случаи кучето може да прояде вратите, стените и мебелите в дома ви. Най-добрият начин да избегнете разрушителните действия, е да приучите кучето си да остава само, без да изпитва страх, преди да може да сдъвче всичко в дома ви, докато ви няма.

    За повечето от нас е голяма радост да имаме кученце, да му се радваме и да си играем с него през цялото време. Вашето куче може да развие голям страх от оставяне само, защото не е било „научено” да стои само. Вие ще трябва да помогне на кученцето да се приспособи към времето на самота. Най-лесният начин да направите това е като оставяте кученцето си за известен период от време в клетка – когато сте си вкъщи или навън. Вашето куче трябва да има своето „тихо време” в клетката си редовно. Това ще му помогне да се научи да бъде само и ще предотврати развитието на страх от самотата. Отделете кучето си в отделна стая или клетка, където то не може да ви види. Оставете любимите му играчки в стаята/клетката и дори ваша блуза, която то да може да мирише. Ако кученцето започне да лае, НЕ ходете при него и не го пускайте при вас. Това само ще научи кучето, че когато започне да лае, вие ще наградите това поведение и ще го пуснете. Изчакайте кученцето да спре да лае (това може да отнеме време) и тогава отидете и пуснете кученцето – може и да го наградите за доброто поведение. Първите няколко оставяния в клетка или в отделна стая трябва да са кратки. Постепенно увеличавайте времето, което кучето да прекарва само в зависимост от напредъка му.

    Когато кученцето започне да съзрява и вече може да го оставяте само, трябва да внимавате с вашите реакции, когато излизате или се прибирате вкъщи. Не ставайте емоционални и не вдигайте шум когато излизате или се прибирате. По този начин ще научите кучето си на сигнали, когато излизате и то може да прояви нежелано поведение.

    Ето някои знаци, които ще ви подскажат, че кучето ви изпитва страх от раздялата си с вас:
    - Кучето ви унищожава и дъвче няколко неща, които главно миришат на вас или на някой друг член от семейството като например дрехи, бельо, чорапи, дивана, на който стоите, възглавници и т.н. Кучето дъвчи тези неща, само когато вас ви няма. Ако то дъвчи тези неща, когато вие сте си вкъщи, това вероятно се дължи на отекчение, скука или неправилно обучение, а не на страх от раздяла с вас.
    - Кучето „маркира” различни части от вашия дом, отново само когато не сте там.
    - Кучето лае постоянно, когато вас ви няма.
    - Кучето ви винаги реагира по този начин, без значение дали остава само за 15 минути или 4 часа.
    - Кучето ви страда от страх от самота, когато след като се приберете вкъщи, то не се държи извинително заради унищожените от него ваши вещи.
    - Кучето не може да стои изолирано от вас, по никое време, дори не желае да стои в друга стая, когато сте ви вкъщи.
    - Кучето ви дава знаци, че е уплашено, докато се оправяте да излизате.

    Ако възрастно куче проявява страх от оставяне само, трябва да се обърнете към опитен треньор. Запомнете, че никога не трябва да наказвате вашето куче, за поведението му, предизвикано от страха от самота.

    Caelus Antiquum